Българската историография разглежда Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава както и за нейната Независимост. От друга страна на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война които костват на страната стотици хиляди жертви и множество загуби. На 22 септември 1908 г. с обявяването на Независимостта на България в църквата ''Св. 40 мъченици'' Фердинанд е обявен за цар на българите с което възстановява титлата на българските монарси от Първата и Втората българска държава. Фердинанд също се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френският съюз. А през Първата световна война под влиянието на монарха българската икономика се ориентира съм Централните сили. Въпреки победите над Сърбия и Румъния България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си Борис III и след това напуска страната през 1918 г.