Калоян е български владетел управлявал в периода 1197-1207 г. Той е най-малкия от братята асеневци. Вероятно след обсадата на Ловеч през 1187 г. Калоян е изпратен като заложник в Константинопол. Той успява да избяга от Византия през 1189 г. и оттогава цар Асен го държи постоянно до себе си. През 1199 г. Калоян организира антивизантийска коалиция като привлича за съюзник Добромир Хриз. Но тя се проваля. След това през 1201 г. е създадена нова коалиция с участието на Йоан Спириодонаки Мануил Хремеца и Добромир Хриз. На 24 март 1201 г. Варна е върната в пределите на България. Малко по-рано се връща и Тракия. През 1202 г. Византия иска мир като се съгласява на условието че България ще владее всички територии северно то Стара планина но византийците категорично отказват да приемат царската титла на Калоян. През 1204 г. царят сключва уния с папа Инокентий III и в същата година Калоян е обявен за крал. Кралството му обаче не се задържа дълго защото той отново преминава към православието. Когато кръстоносците превземат Константинопол създават Латинската империя. След това императорът и се насочва към Одрин и като вижда знамето на Цар Калоян решава да обсади крепостта. На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин като смятаните дотогава непобедими кръстоносци биват разгромени. Цар Калоян умира при обсада на Солун през 1207 г.