Цар Светослав Тертер е български цар управлявал България от 1300 г. до 1321 г. Управлението му се характеризира с умела и разумна политика довела до временна стабилизация на България. Отношенията със Златната орда са уредени успешно но има и териториални придобивки. В границите на държавата са влючени Бесарабия чак до Маврокастро на устието на р. Днестър. Насред с отсраняването на татарската заплаха от първостепенно значение става елиминирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновския патриарх Йоаким III. Срещу патриарха са повдигнати обвинения че подпомага татарите и царят заповядал да го хвърлят от крепостната стена. През 1304 г. Тертер се чувства достатъчно укрепнал и обявява война на Византия. Царят завзема много черноморски градове а решителната битка е при р. Скафида. През 1207 г. се подписан мирен договор между България и Византия като ромеите озаконяват придобивките на България от 1304-05 г. Тертер умира през 1321г. от естествена смърт.