Цар Симеон Велики е български владетел управлявал България в периода 893-927 г. Неговите успешни войни с Византия и Сърбия довеждат до временно разпространение на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с тре морета а именно Черно Бяло и Адриатическо море. Някои съвременници дори сравняват столицата му - Преслав с Константинопол. Първата си война Симеон започва още малко след възкачването му на власт. През 894 г. преместването на главното тържище на българите от Константинопол в Солун разгневява Симеон. Владетелят първоначално опитва с мир но византийския император Лъв Философ. След като Симеон вижда че няма да стане с мирни средства той настъпва с войската си в Източна Тракия. Неуспешният опит на византийците да нападнат българите в гръб чрез унгарците разгневява Симеон и той настъпва по-дълбоко и през 896 г. тържището е преместено. През 913 г. Константинопол бил обсаден от българите заради нежеланието на Византия да плаща годишен данък. На 20 август 917 г. близо до Ахелой българите постигнали велика победа над византийзите. Погромът бил толкова пълен че това оставило траен спомен у византийците. Дори една хроника гласи че 50 години след битката пак можело да се видят кости. Симеон имал и две успешни войни срещу Сърбия. Единствената неуспешна война на Симеон е с Хърватия през 926г. която в прочем се оказала и последна защото Симеон умира на 27 май 927г. Книжовността по времето на Симеон се развива с много бързи темпове. Превеждат се книги от старогръцки и същевременно с това се пишат и нови българси трудове. Затова управлението на Симеон Велики е наречено Златен век.